Бележки за някои от светогорските манастири
по текста на Д. Болотов "Български
исторически паметници на Атон" (1961)
Есфигмен
Според съществуващото на Атон предание Есфигмен е основан още през V век от членове на византийската императорска фамилия на мястото на старо езическо селище (Сфиги). Манастирът става известен през X век и се смята за една от най-старите атонски обители.
Според едно предание тук се е подвизавал известно време Антоний Киево–Печорски. Григорий Палама, известният исихаст, за късо време тук е бил игумен.
В 1153 манастирът е бил разрушен от пирати и по-късно възстановен от руси.
В главния храм “Св. Възнесение” се намира стенопис на св. Иван Рилски в естествена величина.
Русик
По-точните данни за настаняването на руски монаси на Атон са от XII век, когато византийският император Йоан IV Комнин с хрисовул от 1143 г. им дава българския монадрион Ксилургу (българския скит “Св. Богородица”).
Но само след 25 години тая обител става тясна за придошлите много руси и се явило нужда да им се отстъпи по нареждане на патриарх Михаил III и на император Мануил I Комнин на западната страна на полуострова, построената някога от един богат солунчанин обител, наречена Тесалоники. По-сетне русите я наричат Нагорний Русик.
След завземането на Южна Русия от татарите (нач. на XIII в.), когато връзката между руския народ и Атон става почти невъзможна, руското монашество на Атон намалява дотам, че става нужда то да бъде замествано от монаси от български произход. Така например, когато в 1309 г. каталанци нападат манастира и го опустошават, намират там монаси–българи. Документът, намиращ се в Рилския манастир, дето се уговаря между тия две обители – Рилската и Пантелеймоновската – да си разменят братя и да бъдат едно, както са били в миналото, макар че е от XV в., все пак показва, че се касае за изпращане на братя от Рила в Русик.
Имало е случаи, когато манастирът запустявал съвършено. Например в 1770 г. поради нищета братята напуснали своята обител и се разпръснали. Чак към началото на XVIII век русите започнали да прииждат на Атон. Но сега вече те не се настаняват в обеднялата своя стара обител, а се насочват към морето. Тук до брега на залива Монте Санто, гдето някога се е приютила една малка манастирска келия и арсана с черква “Св. Възнесение”, на това място се започва (1803 г.) днешният величествен Пантелеймоновски манастир, наречен веднага Новий Русик.
Дългогодишен игумен на манастира (1834–1874) е архимандрит Герасим – българин от с. Горно Броде (Серско). И ако през 1850 манастирът е обитаван само от 50 руски монаси, от всичките 200, към края на неговото игуменстване в него има вече 800 монаси–руси с примес от бесарабски българи и молдовани, а само 60 гърци.
След смъртта на игумена Герасим мястото му се заема от бившия крупен руски търговец М. И. Сушкин, който става монах и архимандрит, получил името Макарий. Този игумен дава цялото си състояние за благоустрояването на своя манастир.
Главен храм на манастира е “Св. Пантелеймон”.
Хилендар
Хилендар е първият манастир след влизането в Атон по сухо. Разстоянието от манастира до Карея е 4 часа път, до Зограф – 2 часа, а до съседния манастир Есфигмен – 1 час.
Основаването на манастира се дължи на сръбския жупан Стефан Неман и на неговия син Ростислав, които приемат монашество. Те построяват непосредствено до Карея своя исихастиария (безмълвница), за която Ростислав (Сава) написва най-строгия в Света Гора монашески устав и по такъв начин слага началото на първия сръбски религиозен център на Атон. Византийският император Алекси III Ангел (1195 – 1203), роднина на Немановците, без да пита светогорския прот, дарява на сърбите (1200 г.) Хилендарската обител с големи правдини и обширни имоти.
Хилендар е напълно български през XVIII и XIX в.
В 1745 г. руският пътешественик Василий Барски намира тук монаси само българи, а Константин Атанасов в “Кратко описание на Светите двадесет манастири на Атонската гора” (1866) пише: “В този манастир живеят само българи–калугери и от тях мнозина са послужили за възраждането на българската книжнина и народност.” В 1894 г. изследвачът на македонските земи Васил Кънчов намира 70 души монаси, от които 60 били българи, а останалите власи, руси, гърци и само един сърбин.
(...)
Не по-малки следи за активността на българина тук имаме и из надписите и помениците, които говорят красноречиво за щедрата ръка на българите от нашите градове и села. Проф. Йордан Иванов в своя труд “Български старини...” изброява 38 различни приписки и надписи из черквите и корпусите на Хилендар.
Ивер
Св. Атанасий Атонски пише, че един монах от Иверия, по име Йоан, решил да посвети живота си на монашество и се преселва на Атон. Не след дълго при него идват и синът му Евтимий и грузинския пълководец Торникий, които заедно започнали да съграждат свой манастир на мястото на Климентовата обител.
През XII в. се заселват в Иверския метох в Йерисо 42 грузински семейства, които обработвали тук манастирския имот и отделяли от себе си братя за манастира.
Тоя метох, бившият манастир “Йоан Колову”, заедно с манастира “Св. Леонти” в Солун бил подарен на Иверския манастир от византийския император Василий II за благодарност към грузинците за тяхното участие във войните в защита на империята. В 1230 г. Ивер се сдобива с хрисовули от българския цар Иван Асен II за владеене на Струма. През 1260–1275 е разрушен от латинците, но след това е възстановен от Андрониковците. В 1674 г. Ивер е бил напълно благоустроен.
От началото на основаването на манастира чак до 1350 г. в Ивер са се подвизавали изключително монаси–грузинци, но по-сетне започнали да се настаняват и монаси от други народности, предимно гърци, които вземат надмощие в Ивер. Грузинците атонци трябваше да се примирят с положението и да се настанят в една близка до манастира иверска келия “Св. Йоан Богослов”. Но през войната 1914–18 г. те биват изтласкани и от тук, а келията унищожена из основи. Сега грузинци в Св. Гора няма.
Освен съборния храм “Успение Богородично” в Ивер има около 20 други черкви и параклиси. Проф. Йордан Иванов посочва два надписа на гръцки, които свидетелстват за участието на българи в живота и на тая обител. Първият е от 1812 г., в параклиса “Св. Архангели”. В него се казва, че вътрешността на параклиса е била зографисана със средствата на “благочестивия проигумен Софроний от Ески Джумая и на почтеннейши благородник хаджи Георги от Котел”.
Вторият надпис е на български. Той е от 1815 г. и се намира в притвора на параклиса “Св. Йоан Предтеча”. Тук са изобразени и ликовете на ктиторите българи от Шумен и Котел. От надписа личи, че храмът е изписан с “благочестивото съдействие на манастирските настоятели и с щедрата помощ на христолюбивите хаджи Геро със синовете си хаджи Райно, Зеко и Добри от Котел и на хаджи Сава хаджи Илиоглу от Шумен, с ръката на художниците едноутробни братя Вениамин монах и Захария йеромонах от Галащица”.
Великата Лавра “Св. Атанасий”
Лаврата е необщежителен манастир и държи първо място между светогорските манастири. Тя е построена през втората половина на X в. (963) от дошлия тук монах от Климентовата обител Атанасий, родом от Трапезунд. Започнатото негово дело било щедро подпомогнато от близкия му приятел военачалника, сетне император Никифор Фока.
Лаврата постоянно е била обект на вниманието на всички православни владетели. Подпомагана е и от български царе, сръбски деспоти, а от началото на XVI в. и от влашките и молдавски воеводи.
В Лаврата през втората половина на XIV в. е живял бъдещият български патриарх Евтимий, а през първата половина на същия век друг български просветен деец, книжовникът Йоан.
В Лаврата е живял и работил и Йоан Кукузел.
В 1844 г. В. Григорович видял в манастира 10 славянски ръкописа. В притвора на Съборния храм се намира и днес надпис, от който личи, че стенописът е рисуван от Захарий Хр. Зограф от Самоков през 1852 г.
В землището на тая обител се намират ней подвластните три скита – “Св. Анна”, Кавсокаливи и Продромос, както и множество келии и каливи. Лаврата се намира на южната страна на полуострова, под самия връх Атон, 6 часа път от Карея. По землище Лаврата е най-богатият манастир в Света Гора.
Ватопед
Основаването на Ватопедския манастир се отнася към първите векове на християнството. За негови ктитори се смятат императорите Теодосий Велики, Аркадий и Онорий (IV и V в.).
Според една легенда появяването на манастира се дължи на следния случай: синът на император Теодосий – Аркадий, къпейки се в залива, наречен Контесо, се удавил, но след малко време бил намерен жив в една къпина близо до брега.
През IX в. Ватопед бил разорен от арабите и по едно време даже запустял за цели 100 години, но през X в. (972–986) трима братя от Одрин – Атанас, Никола и Антон – го възобновили.
Във Ватопед освен съборния храм “Св. Благовещение” се намират и 25 други малки черкви и параклиси.
Ватопед е бил винаги обитаван и от монаси от българска народност. Живее още споменът за ръководителя на Светогорската академия Атониада Евгений Вулгарис (1716–1806), българин от Корфу.
Изписването на двата странични придела на съборния храм е станало със средствата на българи. Притворът на придела на великомъченик Димитрий е украсен със стенописи през 1791 г. с щедрото дарение на поклонници българи, а този в придела на храма “Св. Николай Чудотворец” – с даренията на мелничани (1802). А българи от Габровско, съградили през 1843 г. малка гостоприемница в северозападния ъгъл на манастира.
Кутлумуш
Манастирът е основан към края на XIII в. от един арабин на име Кутлумуш. Споменава се и в един хрисовул на Алекси III Комнин Трапезудски от XIV в.
Порфирий Успенски, който посетил манастира към средата на XVIII в., поради факта, че тук намира повечето монаси–българи и в библиотеката – повечето ръкописи славянски, го нарича български.
Манастирският параклис “Св. Безсребреници”, намиращ се на югоизточния ъгъл на южното отделение на братските келии, е изписан с иждивенията на поклонници българи от Охрид през 1798 г. От охридчани тук са останали и някои други паметници. Съборният храм “Св. Преображение” е украсен с живопис от 1540 г.
Кутлумуш се намира непосредствено до градеца Карея.
Ксиропотам
Според преданието Ксиропотам (Суходолие) е построен в 424 г. от сестрата на Теодосий II Млади – Пулхерия, поради това се смята за един от най-древните манастири на Атон.
Но като “голям манастир” Ксиропотам става от времето на Павел Ксиропотамски (970), близък роднина на Роман Лакапин.
Ксиропотам е единствения манастир, който през времето на Михаил VIII Палеолог приема унията с латинците.
Съборният храм е “Св. 40 севастийски мъченици”.
Средният кораб на съборния храм е изписан (1783) със средствата на видинчани – братята Тома и Никола, синове на хаджи Цено (пред входната врата се намира следният надпис: „Този божествен храм на 40-те мъченици, толкова хубав и прелестен чрез зографисването с иждивението... на двамата поклонници, честни братя от Видин кир Тома и Никола, синове на х.Цено”).
Порфирий Успенски нарича Ксиропотам “български манастир”.
