Пътни бележки по Света Гора
(1935)
Цанко Лавренов
(...)
Снощи имах интересен разговор с отец Николай, българин от Драмско, монах от килията „Достойно ест“.
Знаеш ли, пита ме, защо са унищожили Содом и Гомор? Защото, отговаря си сам, почнали да го вършат все отзад. И Господ ги наказал. Калугерът–готвач допълва: други път, някой цар заповядал жените да ходят с гърдите отвън, за да се познава кои са жени, кои – мъже, защото започнали да ги объркват. А в манастира Ватопед, например (от вато – къпина и пед – дете), започва отец Николай да разправя, някога имало училище в манастира. Директора на училището приел за ученик една мома облекана като калугер. И съгрешил с нея. И издул й се корема и отишла и родила детето при една къпина и го удушила. И затова Св. Богородица запалила училището, от което останали едни стени и арки само.
Тези потиснати комплекси. Все около туй, което им липсва се върти разговора.
Новата Атониада
За Теодора. Искала да бъде в мъжки манастир и никой не познавал, че е жена. Игуменът го било нещо яд на Тодор и го изпратил да спи в един хан. Научил една мома да иде да спи при него. Тодор не се издал, че е Теодора, но изпъдил момата, която съгрешила пък с един войник. Издул й се корема, па отишла да се оплаче на игумена, че Тодор бил виноват. Игумена отказал да изслуша Тодор, дали му детето и той (тя) 5 или 7 години ходил из гората и пустинята, докато братята се наложили и увещали игумена да прибере Тодор. Чак тогава тя се изказала, че е жена.
Келията "Достойно ест"
Това житие, както ми го разправи о. Николай, може да се пообясни инак, ама нейсе.
Неговия старец, отец Иван, бил най-светия човек на Света Гора. С майка си не си пишели. И тя била духовна жена и знаела, че ако му пише ще му се разбърка акъла. Идвали хора от тяхното село, виждали го, и толкова. Питам го, как е станал калугер. Ей тъй, запътил се за Света Гора и Св.Богородица го завела в келията „Достойно ест“.
Казвам им, че техният живот е лесен, нямат изкушения. И двамата монаси реагират. Дяволът ги изкушавал и им курдисвал номера. Отец Николай разправя как една вечер дявола тропал на вратата на прозореца и после викали стареца да кади стаята и така се успокоили. Старецът му бил много свет човек. Той видял Богородица и още двама светии как минали през келията, а другият пък видял св. Архангел Михаил как с разперени крила стои над келията. Имало един ходжа магьосник, който пращал дявола да върши злини на Света Гора. Можел да върши пакости само да 6 часа (12 часа по нашему). Но след това почвала Св.Гора да гори и пропъждала дявола. Монасите почвали да се молят (нощните бдения). Готвачът допълва, че това е фигурално казано – духовен огън се има пред вид.
Дяволът, друг път, пък му вдървил ръката, та не можел да се прекръсти.
Но имало един светец (споменаха му името, но го забравих), който веднъж с молитви завързал ръцете на дявола и дявола не могъл нищо да направи. Тогава светецът му казал: Кажи „Свети Боже, Свети Крепкий, Свети Безсмертний, Помилуй нас!“ и ще те пусна. Дявола хътити –мътити, не ще. И светеца не го пуска, държи го вързан. Най-после дяволът казал, и веднага се превърнал в светло сияние и се издигнал из небесата.
Мисля, че светецът беше св.Антоний. За него ми разправяха много работи. Забравих ги. Намирам, че дяволът насила и много лесно е станал светец. Младият отец се пообърква. Готвачът му иде на помощ. Ний сме много малки, с много малко ум за да проумеем Божията мъдрост. У всеки човек има частица от Божия разум, а колко ли ще е голям той.
Нещо ми говореха за св. Йоан Златоуст, който бил епископ и пр. Защо не съм станел калугер. Хем щял съм да бъда зограф.
Имало светци, пророци, които по-рано са водили лош живот, но след това са се издигали. За пример – Давид, който пратил полковника си на война, а той съгрешил с жена му.
Минаваме на темата за иконите. Какво се кланяте на тия дъски, питали отец Иван, а той им отговарял: „Ний не можем да видим образа на Господа наистина, затова трябва да се задоволим с образите, които имаме по иконите. Моисей, че беше Моисей, пък не можа да види Господа. А сред гръмотевиците и светкавиците видя само гърба му. Господ само да погледне и замята ще се запали. Само да мръдне и морето ще се развълнува.“
Друг разговор: за причастието. Една жена не вярвала, че хляба, който взема е Тялото Христово. Взела нафората, погледнала я и си казала: „Това може ли да бъде Тялото Христово?“. Усъмнила се. И веднага нафората се превърнала в месо. „Но как ще ям месо, сурово“, си казала тя. Тогава нафората отново се превърнала в хляб и тогава жената разбрала, че така трябва да бъде.
Е, при какви разговори живея. По цял ден гледам икони по стени и олтари. Рисувам църковни сгради, кули, кипариси и ктитори. Цялата обстановка – калугерска. Други ден вероятно заминавам за Есфигмен и Ватопед.
(...)
Не знам коя дата е. Дъжд вали. Работих няколко дена в Хилендар. Доволен съм, но бих желал да си замина. Обикалям манастира. Гледам иконите. Хубава комбинация е тъмно зелено + охра.
Четиринайстий Ноемврий
Днес цял ден валя дъжд. Бях видял от височината арсаната. Не можах да се стърпя, та въпреки дъжда отидох. Великолепен романтично южен крайморски пейзаж. Много хубава работа мога да направя, но тоя дъжд... На връщане се залутах по крайбрежието, та загубих пътя, ... сега е нощ. 4 часа по турски. Чета руски списания – „Руский паломник“ и „Природа и люде“ от 1913 г. Вън е буря с дъжд. Дано се извали тая нощ та да си замина или да ида да си направя пейзажа край морето.
Днес не съм работил. Правих снимки и снех надписа над болницата.
Ивер
Петък
Схимник Софроний се споминал.
4 Декемврий, Карея
Днес секретаря ми разреши устно да остана и една седмица след 7 декемврий. Тъй че ако не дойде позволение от Атина ще си тръгна най-рано на 15 декемврий, като от полицията ми дадоха разрешение да остана до 30 януари в Гърция.
Вчера изработих един връх Атон при залез. Днес пък бяхме с Илия в „Достойно ест“. Видяхме фамозния отец Иван. Направих нему и на още един едър калугер снимка и скица. Разказа ми подробно как станало чудото с Архангел Гавриил и песента „Достойно ест“. Утре заминавам за Иверион, или Иверо, както казват монасите македонци.
5 Декемврий, Иверския манастир
С Илия пътувахме при пролетно време. В добра, много чиста стая ме настаниха. Едно калугерче от Цариград говори френски, та малко спасяваме положението. Разгледах само голямата черква. След обяд. Надвечер щяха да ме развеждат из малките църкви, но никой не се яви. Работих, но сега имам двама калугери на гости. Единият отиде да ми довежда калугер, който знае български.
Събота, Иверския манастир
Днес, благодарение на дякон Кириак, който говори български работих в църквата Св.Архангел. Почнах копие на ктитора -игумен Софроний. След това работих вън един романтичен изглед от кулата при манастира.
(Вениамин, Захария, Синемион – зографи на църквата; от Галатица)
Неделя, Иверския манастир
Днес продължих работата си по „Проигумен Софроний“; след това една багрова наброска от двора на Ивер – църквата и пр. Доволен съм. Много къс ден. Дъжд вали. Край морето има хубави работи. Време няма. Не ми донесоха пощата от Карея. Дякона Кириак обеща да съобщи по телефона, но забравил. Утре завършвам „проигумена“ и ще почна „чорбаджи Георги“, макар че е много похабена стенописта. Пиша от кухнята. Не мога да се разговарям с никого. Няма го дякона.
Вторник, Иверския
Днес привърших работата си по „проигумена Софроний от Ески Джумая“. Облачно. Дъжд вали. Мрачно. Мъчно се работи. Морето бучи. Как ми се иска синьо небе с леки бели облачета. Дълги нощи. По европейски сега е 7 часа, а по иверски е 11. А слънцето изгрява чак на 12, следователно след 13 часа. Гледам философски на нещата.
Утре ще работя „Хаджи Георги от Котел“. Много повредена стенопис, но все вярвам да успея да сполуча да изкарам нещо. Тук вече чувствувам, че не съм желан гост. До сега имам три копия от стенописи.
Утре може да имам писмо от българската легация в Атина. Ще се помъча да пиша статии-репортажи. Дано ми се отдаде. Иска ми се да замина на юг – към Атина, Крит... Омръзна ми този вятър, който непрестанно бучи.
(...)
Великата Лавра
Вторник, вероятно 31 декемврий 1935 г.
Тази година ще посрещам новата година в Лавра с отец Изидор. Днес изработих изглед от „Червената църква“ на Лавра. Вътре иконите-стенописите почернели, след като папата служил там. Иван Кукузел се покалугерил в Лавра. Бил е постник в една пещера край манастира. Една нощ, като се молел в църквата... пред иконата на Св.Богородица застанал. И иконата – Св.Богородица му пуснала една жълтица в ръката.
Показаха ми и кръста, който носел св. Атанасий. Голям тежък кръст.
Нартиката на католикона е зографисвана от Захарий Зограф. „изобрази ся настойящая нартика ръка Захария Христовича Самоковчанина Болгарина“. Този надпис е написан ситно и отдалеч стои като черта. Има и гръцки надпис.
Подписът на Захари Зограф в нартиката на католикона на Великата Лавра
Утре смятаме да пътуваме. Пристигнахме с моторна лодка от Симонопетра, след като се сбогувахме с игумена, смъкнахме се на пристанището и с моторна стигнахме Карея. Там направих покупки, подаръци, храна. Ангажирахме лодката за 250 драхми да ни закара до Лавра. Качиха се и 5 власи. Още преди св. Ана морето почна да се вълнува. Бях на носа на лодката. На Капсокаливрия слезе един монах и петимата власи – нямаха кураж при такова море да продължат пътя. Ние продължихме.
Agios Nikolaos да е на помощ! Въпреки голямото вълнение дотътрихме се до пристанището.
Утре – на добър час.
(...)
По пътя към Великата Лавра
11 Януарий, Скит Св. Богородица
Работих с цветните моливи и акварели. Храната във Ватопед е отлична. Посетихме черквата и библиотеката. В черквата ни показаха пояса на Св.Богородица, пръст на св. Йоан Предтеча, видях иконата, която са я дупчили с нож, един монах, който после три години прекарал на покаяние в един долап.
Ксиропотам
12 Януарий, петък
Тази сутрин ме събудиха да се явя при старците в събора. Изложих им какво смятам да направим – книга върху „Зограф“, с илюстрации цветни и черни. За работата 10000 и за копието на св. Георги 8000, всичко 18000. Съгласиха се.
При почването на копието загубих време, докато намеря статив – аналой и докато склоня клисарят да махне стъклото на чудотворната, неръкотворна икона, самоизписаната икона на св.Георги. Нахвърлях скицата с въглен. Мисля че няма да видя голяма мъка, само че доста ще имам въртел около „ризата“, медальона и релефите на рамката.
За манастирите Св.Павел и Лавра
За да турят синур за земите между двата манастира св. Атанасий и св.Павел се съгласили, всеки, след като каже Литургия сутринта да тръгне към другия манастир и там където се срещнат да бъде границата. Св.Атанасий се изхитрил и казал Литургията посред нощ и двамата се срещнали над манастира Св.Павел. И двамата светии се скарали. Св.Павел проклел св.Атанасий да не умре от естествена смърт, а св.Атанасий проклел св.Павел да умре в чужбина, не на Света Гора.
И фанали им се клетвите.
За св.Атанасий
Св.Атанасий ме можел да си построи черква. Туй което денем градел, нощем дяволите му го разваляли. Най-после направил една съвсем малка църква; за един ден я направил и служил в нея. И така се задържала църквичката – параклис, който се намира до Лавра.
22 Януарий
Днес е петият ден как съм почнал копието на иконата. Още работя рисунката. Много подробности. Стареите бяха на Иваница и арсаната. Ходих на св.Кузма. Хубава рисунка може да стане. Монасите с любопитство чакат да видят какво ще излезе от копието на чудотворната икона.
25 или 26 Януарий
Показах иконата на йеринарат. Впечатлението добро. Говорихме за бъдещи работи. Доста време как не съм получил писмата. Понякога ме хващат нервите. Трябва да си почина някой ден. Работата ми върви успешно. Има много неща да се снемат. В Света Гора човек може да работи месеци.
27 Януарий
От Карея ми бяха съобщили, че не мога да остана повече и че трябва да си замина. С дядо Вениамин решихме в четвъртък (днес е вторник) да потегля и след това да се върна да си свърша работата. Надвечер йеринарха телефонира, че ми разрешили да остана още 25 дена, значи до 15 февруари. Ще гледам преди всичко да привърша иконата. Преписите от миниатюрите вървят бавно. Имал съм писмо в Карея.
(...)
Хареса се преписа на чудотворната икона на Свети Георги Зограф. Днес, 10 февруари, приключвам, докъдето стигне.
Обявиха ме за голям художник и туй-то.
13-14 Февруари. Последните дни в Света Гора.
На 13-и през нощта трябваше да заминем, но за наша зла участ (или добра) параходът не дойде. Прекарахме много тежка нощ в конака на Зограф с роднините на игумена. Използвахме времето като посетихме и Ксиропотамския манастир.
15 Февруарий сутринта
От Света Гора потеглихме в 6 часа вместо в 2, с 4 часа закъснение. Имах желание пътя Дафина-Солун да мина денем, и то стана. Направих няколко силуета на Атон.
И тъй приключих първата си Атонска експедиция. Надявам се, че ще имам и втора.
Реколтата беше добра. Преработката ще ми отнеме много време, но надявам се, хубави работи ще дам.
Цанко Лавренов (1896–1978)
Известен е преди всичко с пейзажите си от Стария Пловдив. Няма завършено академично художествено образование. Възпитаник е на католическия колеж “Свети Августин”, след което посещава частно рисувателно училище във Виена (1920–1921 г.). Пейзажите от Рилския манастир поставят началото на един дълъг манастирски цикъл, връх в който са творбите от престоя му в Света Гора (1935–1936). Освен художник Цанко Лавренов през целия си живот е и художествен критик.
Поместеният текст е фрагмент от непубликуван дневник. Ръкописът се пази от внука на художника.
