За успоредните пътеписи
Успоредните пътеписи в книгата са построени след четвъртото поклонническо и изследователско пътуване до Света Гора на екипа на Нов български университет, осъществяващ големия проект „Атон в българската култура и словесност“. При това, идеята за тази композиция и самото осъществяване е на представител на женската група в екипа, която посещава Атон само идеално – чрез написаното през столетията, чрез изнесените от мъжете снимки, а и чрез впечатленията от по-отдалечените от бреговете на Света Гора круизи, чрез визиите на върха Атос от Филипос, от Урануполис или от остров Амулиани. Тук, в тази книга, се срещат текстовете на пътешественици, поклонници, изследователи и художници от миналото със съвременните снимки, направени от членове на екипа на НБУ и на Американска Фондация за България. При това, търсени са точните съответствия, снимките накъсват повествованието за да го илюстрират. Може би това още един път засилва усещането за трайност, за стабилност, за вечност, което изпълва всеки, имал щастието да стъпи на някоя от арсаните и да се отправи към манастира, изразил предварително съгласие да го приеме.
Общо място във всички текстове – и намерилите място в нашия сборник и още стотици други – е желанието да се предадат не само първите впечатления, но и да се опише по-общото чувство на поклонника от досега въобще с това свято и благословено място. Всеки възприема себе си като особен случай; възприема този досег като някакъв тип инициация – той знае, че вече е различен и белязан. Това наистина заслужава да се опише. Е, думите не винаги са достатъчни и не винаги са намерени най-точните, но желанието е очевидно винаги.
Снимащият (особено с днешните цифрови апарати) е сякаш по-привилегирован. Той ще прегледа впоследствие стотиците кадри, ще се колебае какво да запази и какво да положи на хартия; ще прави своя избор. В нашия случай този подбор се диктува от старите текстове, на предишните пътешественици– поклонници. И снимките наистина имат тази задача: да подкрепят написаното в миналото, да свидетелстват, че всичко е точно така, че всичко си е на мястото, че днешното време не е променило мащабите за грандиозност, представите за хармоничност.
Нашата книга, този наш колективен сравнителен пътепис, се нарежда до предишните дела на изследователския екип по проекта „Атон в българската култура и словесност“: беседите и публичните лекции, филмите, изложбите, популяризаторските очерци, и до романа „Земните градини на Богородица“. Сборникът ще бъде последван и от други колективни изяви.
Всеки писмовен човек, както и всеки художник, се е чувствал длъжен да сподели впечатленията си от Света Гора, но всъщност това прави и всеки обикновен поклонник, дарявайки близките си с монашеските ръкоделия. Той дарява от получените знаци на святост и обяснява точно откъде са, как са осветени, до кои мощи са били в досег.
Надяваме се, че и нашият сборник е такъв поклоннически жест.
Михаил Неделчев
Ръководител на изследователския екип
